Впечатления от посещението на сем. Топчиеви и Магдалена Павлова, предоставени ни с любезното съдействие на Невена Жекова от сайта http://www.koprivshtitza.com/
Как станахме копривщенци
(впечатления от едно кратко посещение)
Здравейте!
Отдавна в семейството планираме посещение на гр.Копривщица, но все не можем да изберем подходящия момент. Желанието ни се засили, след като преди половин година нашата дъщеря посети за два дни града и очарована от всичко което е преживяла, горещо ни препоръча да направим същото. В крайна сметка определихме дните 3 и 4.05.2009 г., поканихме наша приятелка за компания и тръгнахме.
Първият жест на гостоприемство и отзивчивост беше на Невена Жекова от сайта http://www.koprivshtitza.com/ , която бързо се отзова на наше запитване и макар да не разполагаше с необходимата информация, ни упъти как да се справим и наистина го сторихме без проблеми.
Градацията в тази посока се продължи с поведението на съдържателите на хотели и квартири и готовността им да ни помогнат, независимо от това, че при самите тях нямаше свободни места. Така и стана – съдържател на хотел се обадил на друг свой колега (рядко срещан другаде жест) и за наше голямо учудване, последният сам ни потърси и устрои с места за нощувка, а по-късно и с маса в уютен ресторант.
Последва планираното посещение на музеите и забележителностите на града, изключително улеснено от предложената от „Дирекция на музеите град Копривщица” брошурка с карта.
Току що се връщаме от гр.Копривщица и бързам да Ви пиша, докато впечатленията ни са още свежи.
Определено мога да кажа, че очакванията ни не само се оправдаха, а надминаха всичко, което бихме могли да си представим.
Моля Ви, изкажете благодарност от наше име на всички музейни работници за отзивчивостта, приятното отношение и готовността за разговори, непосредственост, подготовката им, беседи, напътствия и ЧОВЕЩИНА, които срещнахме навсякъде при посещенията си в музеите.
Моля Ви, изкажете благодарност от наше име на всички копривщенци, защото онези от тях, с които имахме удоволствие да контактуваме (а види се всички са такива) ни показаха една друга България – такава каквато само можем да я мечтаем.
Очаровани сме от чистотата на града, която вероятно е следствие от чистотата на отношенията между хората. Считаме, че всеки посетил това райско кътче на страната ни става част от него завинаги. Хвала! Само можете да се гордеете, че сте част от тази прекрасна общност.
В наше лице имате верни приятели и поддръжници - вече започнахме да агитираме приятели и познати да не губят време и да посетят града Ви.
Има още много неща, които силно ни очароваха, но едва ли трябва да описваме всичко в това писмо. Само един щрих. Колкото и да не им се вярва на приятелите, с които споделям този случай, аз станах свидетел на следното:
Вечерта след пристигането си в града направихме бърза обиколка около централната му част за ориентация и набелязване обектите за посещение на следващия ден. Преминавайки през двора на църквата „Успение Богородично” забелязах навън дървен статив закрит с оранжево платно. Предположих, че е част от инструментариум за ремонт или някакво помощно скеле. На сутринта отново посетихме църквата и докато се радвах на майските лъчи в двора й, дойдоха енергични мъж и жена, отстраниха платното и разтвориха статива. Оказа се, че това е поставка пълна с лечебни продукти на основата на меда.
Втрещих се и дълго време не можах да се съвзема след като разбрах, че наредените по статива бурканчета и шишенца не са празни мостри а са пълни с лечебни еликсири, като общата стойност на всички според мен възлиза на стотици левове. „Е такова животно нема!” - възкликнал шопът като видял за пръв път жираф. Има-нема, ама стоката е престояла цяла нощ на открито, без някой да си помисли, че би могъл да се „възползва” от това. Свидетел на подобна случка станах и при сергиите за „Рахат локум” покрай реката в центъра на града, лакомствата в които цяла нощ са стояли заметнати с по едно наметало за предпазване от вредители и влага. И ако за местните хора посегателството върху чужда собственост може би е табу, то питам се какво кара толкова много гости да се държат по същия начин. Явно който дойде в Копривщица се „заразява” от местния дух и остава верен на него – дано е завинаги.
До нови срещи!
Красимир и Таня Топчиеви
Магдалена Павлова
Гр.Сливен
04.05.2009 г.