search
Община Копривщица -> Култура

144 ГОДИНИ ОТ ИЗБУХВАНЕ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

 

Уважаеми съграждани и гости на град Копривщица,

     Необичайни събития докоснаха и преобразиха живота на всеки от нас в последно време. Те може би накараха мнозина да преосмислят своите ценности, надежди, амбиции и стремежи.

    Нерядко съдбите на хиляди хора са засегнати от големи, преломни събития. В такива моменти се проявяват в най-голяма степен както силата на човешкия дух, така и дълбините на низостта у хората.

    Днес отбелязваме едно такова събитие, избухването на Априлското въстание в тревожната пролет на 1876 г., разтърсило живота на хиляди наши сънародници и по този повод ще ви опиша съдбата на един от участниците в него.

    Той беше жизнерадостен, изпълнен със сили младеж. Преди години напусна родината си с претоварен с абаджийска стока керван. Установи се със своя съдружник в Анадола и търговията му потръгна.

    Вчера вечер бе приседнал над сметки и тефтери, между които надничаше и полученото току-що писмо от Копривщица. Красиво изписаното име на родния градец за миг улови погледа му и го засипа със спомени. Писмото беше от негов близък приятел. Реши да отложи сметките и набързо разтвори писмото. То нямаше обичайния текст. В него кратко бе написано, че сватбата наближава тая пролет! Това необикновено писмо го разтърси. Необичайна щеше да бъде тази сватба, която се готвеше от години. Дебелите тефтери с разходи и печалби повери на съдружника си. Скоро се приготви за път и пое към пристанището с голямо вълнение.

    Дълъг беше пътят, но в копнежа по очакваното събитие той сякаш не виждаше нито трудностите, нито красотата на променящите се местности и пейзажи.

     Яздеше вече в познатия от детинство горски друм, пресичащ хълмовете, надвесили се над Копривщица, когато на една поляна, сред група играещи си деца, разпозна Стоян – съседското дете, но и Стоянчо, в лицето на пристигащия пътник, го позна. Лицето на малкия палавник светна в миг и той хукна през глава към Копривщица, за да съобщи пръв новината в семейството на пристигащия скъп гостенин. Момчето знаеше, че който пръв донесе тази вест, ще получи награда. Хукнаха след него и развеселените му приятели.

    Неочаквано беше това завръщане вкъщи – предупредени от бързите вестоносци, майка му, братята, сестрите бяха излезли на портата и с радост очакваха скъпия гостенин. Само баща му остана вътре и незнайно защо се бавеше. Трогнат от радостта и сълзите на първите посрещачи, внезапно завърналият се гурбетчия прекрачи прага. Срещна го в одаята строгият поглед на баща му. Само той не беше изненадан. Той знаеше причината за това нечакано завръщане, защото бе посветен в тайната на готвещата се „сватба“.

   Завърналият се пътник, отдели малко време на желаещите да го видят и поздравят роднини. Той нямаше търпение да се срещне с младежите, които го бяха известили и поканили. В смълчаната привечер, с един от своите приятели, той се отправи в дома му. Там бяха съзаклятниците – познатите от детинство приятели. Клетвата беше тържествена, страшна, обричаща на саможертва всеки, приел поканата за сватбата. На масата имаше малка дървена кутия, в която той пусна донесените от Измир жълтици, готвени вероятно за предстоящата негова сватба, която трябваше да почака. Тези жълтици сега бяха нужни за друго – пушки и пищови трябваше да се купят, барут да се набави, униформи за юнаците да се ушият, знамена да бъдат извезани вместо сватбарски премени.

    И дългоочакваният ден настъпи с тревожен камбанен звън и изстрели. Той бързо облече скътаната в раклата униформа. Сложи на главата си калпака с ревналия български лъв, грабна шишането и затича заедно с другите юнаци под развяното знаме със страшен надпис „Свобода или смърт“.

    Сладки бяха миговете на свободата – радостта преливаше във всеобщо тържество и опиянение, но дойде и часът на погрома. Настъпиха ужасяващи дни и месеци на предателства, страдания и смърт, покосяващи без разлика виновен и невинен –  невръстен, стар или млад.

     Той срещна помощта на добри сънародници и успя да премине във Влашко. Попадна в Браила и гостува на семейство български емигранти. Вълнението сред тези хора беше огромно, болката се надигаше в изпепеляващ гняв срещу жестоките угнетители и мъчители на българския народ. Сред емигрантите обаче нарастваше и надеждата, че свободата, за която Отечеството вече се бе венчало в онази кървава сватба, скоро ще настъпи. Дъщерята на добрите сънародници, които го приютиха, дори беше изработила знамето на свободна България – трибагреник – символ на бъдещето.

  Европа също бе потресена от страховитите събития. Русия, към която с векове поробените християни на Балканите отправях взор, потегли на нов боен поход срещу деспотичната империя.

   Той научи с радост, че под знамената на руската армия се стичат и български опълченци и скоро се намери в редиците им. Пое обратно към родината, за да довърши започнатото и ако трябва да умре за свободата ѝ. Изкачи се на онзи паметен връх, на който враговете с ужас тръпнеха „друг път невидели в едно да се бият живи и умрели“.

    Такъв бе пътят на нашия герой до най-високия връх в родната история. Не споменах името на този герой – така е, защото в тази съдба може да разпознаем не един от нашите сънародници, живели в онези сурови времена.

    Подобен е житейският подвиг на много българи, които извоюваха свободата и останаха незнайни за бъдещите поколения.

   Някои от тези герои доживяха Освобождението, за да преживеят и ликуваща радост, и разочарования.

   Други не видяха свободата на родината, но я преживяха в собствения си подвиг и в порива на саможертвата, дарявайки ѝ всичко – своето лично щастие, кръвта си и живота си.

   Тази свобода те завещаха и дариха на нас с вярата, че ще бъдем достойни техни наследници, че ще я обичаме и ценим, за да сияе завинаги името България.

   Честит Празник, съграждани!

   Честит Празник, българи!

  Нека бъдем достойни потомци на тези герои, дали живота си за свободата на България!

 

    Бойка Дюлгярова

    Кмет на община Копривщица

 

Поздравителен адрес от НСОРБ

Поздравителен адрес от Синдикат на Българските Учители

Поздравителен адрес от "Геострой" АД